Търся те... дали ще те намеря...
Аз нямам сили даже да си тръгна,
нямам сили дъх да си поема!
Крилата мои жадно ти изтръгна,
с делника ти мрачен оказах се споена.
И в утрото на ден незнаен
търся те... дали ще те намеря...?
Следвам сляпо път безкраен,
нощувам вечер в ледена постеля.
Луната свети, но напразно.
Не ще за мен да свети тя.
Не ще заспя, за мен е ясно,
докато към тебе трябва да вървя.
Обагрени очите ми те търсят,
търсят те... дали ще те намерят...?
И ветровете, дето нощите огласят,
за мен ли пак леглото ще постелят?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
