Аз нямам сили даже да си тръгна,
нямам сили дъх да си поема!
Крилата мои жадно ти изтръгна,
с делника ти мрачен оказах се споена.
И в утрото на ден незнаен
търся те... дали ще те намеря...?
Следвам сляпо път безкраен,
нощувам вечер в ледена постеля.
Луната свети, но напразно.
Не ще за мен да свети тя.
Не ще заспя, за мен е ясно,
докато към тебе трябва да вървя. ...