24 jul 2009, 17:22

У дома 

  Poesía » De amor
707 0 14

Сега съм сам и чувствам се изсмукан

от толкова несбъдната любов.

Изнизва се животът ми усукан,

а да започна нов не съм готов.

За двадесет и няколко години

съм преживял и рая, и скръбта.

Живях в очи зелени, черни, сини,

в безкрайни срещи, в блян и суета.

И толкова със страст съм се претрупал,

със обещани искрено лъжи,

че същността си чиста съм затрупал.

Ще я потърсиш ли поне, кажи?

Дали това, което ще изровиш,

си струва силите - и аз не знам.

Навярно ти ще се разочароваш

щом ме разкриеш - и ще бъда ням.

И как изобщо мога да говоря

за вяра, от която не боли,

докато нова книга не отворя,

а препрочитам старите глави?

Разбирам, че е време за начало,

което да изтрие моя грях.

Духа ми да се върне в мойто тяло,

обаче страшно много ме е страх.

Страхувам се, че няма да изчезне

злината, вкоренила се в съня

и ще ме мъчи, докато увехне

и капката отровена мечта.

Затуй жадувам краят да настъпи.

Не искам да съм чума, нито мор.

С покой душата прага да пристъпи,

да се завърне в родния си дом.

Но, мила дружке, как да го направя,

когато зная, че те няма там?

Къде ще бъде смисълът тогава,

ако без теб и у дома съм сам?

 

(От "Името на Музата" - 2005г.)

п.п.  За публикацията ме вдъхнови стихът на Андромаха "Чужда съм"

© Яким Дянков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Затрогваща е лиричната ти изповедност, Яки! Този разговор със себе си вулнува.Добра провокаторка си имал!Смиг!
  • Благодаря за положителната оценка Марин, Радвам се че си харесал стиховете ми
  • Ииииииии пак харесах!
    Много добре си римуваш!Продължавай в същия дух!

    П.П....т.е. слушай само себе си!
  • Ангеле, за част от римите си прав разбира се, като се има предвид че са писани преди 6 години, когато и аз самия не знаех толкова, колкото сега. А когато съм изказвал критични мнения, те никога не са отричали изцяло произведението, а само някои моменти в него, като съм се стремял да изкажа и положителното в стиха, както между впрочем си направил и ти в коментара си, за което ти благодаря! Никой не може да очаква само положителни отзиви, независимо какво работи и какво име си е създал, и не бива да се дразним от това. Поздрави!
  • Скъпи, Якиме, прочетох в един твой коментар към една наша колежка, в който си позволяваш да поучаваш, което определено ме подразни. Но, извинявай, рими като:изсмукан - усукан, любов - готов, години - сини, скръбта - суета и т.н. не могат да имат претенции за добро поетично майсторство. Всъщност аз не отричам стихотворението ти " У дома". То носи своя драматизъм и своята душа, с което си заслужава правото на живот. Поздрави!
  • Прочетох с удоволствие!
  • Поздравления!!!
    За провокирания и за провокаторката!
  • Прекрасен,съвършен във всяко едно отношение стих!
  • Вдъхновението ти си го бива!Много трогателен стих!Поздравления!
  • Харесах!
  • Струва си силите да се изрови чистата същност.То ако го няма риска да се пробва останалото е познато.
    И обратното е страшно - "...танцувам сам, макар и с теб"...

    "Стари" стихове - брашнени чували.От тях все изпада по нещо.
    Поздрав!
  • Невероятно!
  • Ма те не са на тайно. Цяла книжка с тях издадох, че и се изчерпа вече. Но съм ги позабравил вече, та трябва нещо да ме развълнува пак в същата посока, че да се сетя да ги пусна.
    И да не забравя - Благодаря ти
  • ей, не си пази на тайно "старите" стихове.
Propuestas
: ??:??