У дома

27 feb 2013, 8:18

Poesía

291 0 0

Стоя във стаята сама

и сякаш пак ще се отвори

проскърцващата ù врата

и с твоя глас ще заговори.

Навсякъде край мен си ти –

където и да се обърна.

Отмина нашето „преди”

и вече няма да те върна.

Тук никой не е променен.

Как искам аз да съм далечe.

Че сякаш няма ме и мен,

щом тебе тук те няма вече.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.