27 февр. 2013 г., 08:18

У дома 

  Поэзия
313 0 0


                                             


                                             Стоя във стаята сама

и сякаш пак ще се отвори

проскърцващата ù врата

и с твоя глас ще заговори.

Навсякъде край мен си ти –

където и да се обърна.

Отмина нашето „преди”

и вече няма да те върна.

Тук никой не е променен.

Как искам аз да съм далечe.

 

Че сякаш няма ме и мен,

щом тебе тук те няма вече.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??