У дома
443
0
0
Стоя във стаята сама
и сякаш пак ще се отвори
проскърцващата ù врата
и с твоя глас ще заговори.
Навсякъде край мен си ти –
където и да се обърна.
Отмина нашето „преди”
и вече няма да те върна.
Тук никой не е променен.
Как искам аз да съм далечe.
Че сякаш няма ме и мен,
щом тебе тук те няма вече.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Димитрова Все права защищены
