У дома
440
0
0
Стоя във стаята сама
и сякаш пак ще се отвори
проскърцващата ù врата
и с твоя глас ще заговори.
Навсякъде край мен си ти –
където и да се обърна.
Отмина нашето „преди”
и вече няма да те върна.
Тук никой не е променен.
Как искам аз да съм далечe.
Че сякаш няма ме и мен,
щом тебе тук те няма вече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Димитрова Всички права запазени
