26 feb 2007, 12:31

У дома

  Poesía
813 0 2
След толкова години
забравен...
изгубен сред вълни
от спомени тихи...
се връщам... към
пристан прокълнат,
у дома.

Няма бряг пред мен,
няма фар в душата,
който да ме води.
Освен този, водещ
у дома.

Къщата мълчи,
злокобна, от време
почерняла.
Пясъка е черен,
от спомени живи...
Сред разбити
прозорци и мечти...
аз се върнах
у дома.

Коридора празен,
бавно вървя,
а етажите страшни,
с прах и тишина
днес ме посрещат
у дома.

Буря в океана отвън,
прозорците блъска,
буря в душата,
брега на сърцето
залива и лицето
в сълзи облива.
Когато се завърнеш
у дома...
... прегърни
    тази вечна Тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...