След толкова години забравен... изгубен сред вълни от спомени тихи... се връщам... към пристан прокълнат, у дома.
Няма бряг пред мен, няма фар в душата, който да ме води. Освен този, водещ у дома.
Къщата мълчи, злокобна, от време почерняла. Пясъка е черен, от спомени живи... Сред разбити прозорци и мечти... аз се върнах у дома.
Коридора празен, бавно вървя, а етажите страшни, с прах и тишина днес ме посрещат у дома.
Буря в океана отвън, прозорците блъска, буря в душата, брега на сърцето залива и лицето в сълзи облива. Когато се завърнеш у дома... ... прегърни тази вечна Тъга.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Не бъди тъжен!
Стиха ти е прекрасен!
Поздрав!