У дома
След толкова години
забравен...
изгубен сред вълни
от спомени тихи...
се връщам... към
пристан прокълнат,
у дома.
Няма бряг пред мен,
няма фар в душата,
който да ме води.
Освен този, водещ
у дома.
Къщата мълчи,
злокобна, от време
почерняла.
Пясъка е черен,
от спомени живи...
Сред разбити
прозорци и мечти...
аз се върнах
у дома.
Коридора празен,
бавно вървя,
а етажите страшни,
с прах и тишина
днес ме посрещат
у дома.
Буря в океана отвън,
прозорците блъска,
буря в душата,
брега на сърцето
залива и лицето
в сълзи облива.
Когато се завърнеш
у дома...
... прегърни
тази вечна Тъга.
забравен...
изгубен сред вълни
от спомени тихи...
се връщам... към
пристан прокълнат,
у дома.
Няма бряг пред мен,
няма фар в душата,
който да ме води.
Освен този, водещ
у дома.
Къщата мълчи,
злокобна, от време
почерняла.
Пясъка е черен,
от спомени живи...
Сред разбити
прозорци и мечти...
аз се върнах
у дома.
Коридора празен,
бавно вървя,
а етажите страшни,
с прах и тишина
днес ме посрещат
у дома.
Буря в океана отвън,
прозорците блъска,
буря в душата,
брега на сърцето
залива и лицето
в сълзи облива.
Когато се завърнеш
у дома...
... прегърни
тази вечна Тъга.
© Пламен Йовчев All rights reserved.
