5 may 2009, 11:04

У приятели

  Poesía
593 0 6

Тревите ме очакваха.

След всяка стъпка

се изправяха

с цветни очи

на омагьосана пролет.

Кълвачът в лещака

и сойката

изпърхаха с криле -

бяха им говорили

за мен -

детелината разпери 

четири листа

и прозвуча стар рефрен.

Мъглите откриха

високото чело,

планината ги повдигна

нагоре,

облачета зафлиртуваха,

смяха се много,

а после поплакаха...

окъпани лалета,

черешата окъпана -

усмихнати мисли

за сладко от череши -

чак боли

от радост...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...