5 may 2009, 11:04

У приятели

  Poesía
591 0 6

Тревите ме очакваха.

След всяка стъпка

се изправяха

с цветни очи

на омагьосана пролет.

Кълвачът в лещака

и сойката

изпърхаха с криле -

бяха им говорили

за мен -

детелината разпери 

четири листа

и прозвуча стар рефрен.

Мъглите откриха

високото чело,

планината ги повдигна

нагоре,

облачета зафлиртуваха,

смяха се много,

а после поплакаха...

окъпани лалета,

черешата окъпана -

усмихнати мисли

за сладко от череши -

чак боли

от радост...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...