Тревите ме очакваха.
След всяка стъпка
се изправяха
с цветни очи
на омагьосана пролет.
Кълвачът в лещака
и сойката
изпърхаха с криле -
бяха им говорили
за мен -
детелината разпери
четири листа
и прозвуча стар рефрен.
Мъглите откриха
високото чело,
планината ги повдигна
нагоре,
облачета зафлиртуваха,
смяха се много,
а после поплакаха...
окъпани лалета,
черешата окъпана -
усмихнати мисли
за сладко от череши -
чак боли
от радост...
© Дима All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
