5 мая 2009 г., 11:04

У приятели

596 0 6

Тревите ме очакваха.

След всяка стъпка

се изправяха

с цветни очи

на омагьосана пролет.

Кълвачът в лещака

и сойката

изпърхаха с криле -

бяха им говорили

за мен -

детелината разпери 

четири листа

и прозвуча стар рефрен.

Мъглите откриха

високото чело,

планината ги повдигна

нагоре,

облачета зафлиртуваха,

смяха се много,

а после поплакаха...

окъпани лалета,

черешата окъпана -

усмихнати мисли

за сладко от череши -

чак боли

от радост...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....