5.05.2009 г., 11:04

У приятели

590 0 6

Тревите ме очакваха.

След всяка стъпка

се изправяха

с цветни очи

на омагьосана пролет.

Кълвачът в лещака

и сойката

изпърхаха с криле -

бяха им говорили

за мен -

детелината разпери 

четири листа

и прозвуча стар рефрен.

Мъглите откриха

високото чело,

планината ги повдигна

нагоре,

облачета зафлиртуваха,

смяха се много,

а после поплакаха...

окъпани лалета,

черешата окъпана -

усмихнати мисли

за сладко от череши -

чак боли

от радост...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...