28 jun 2006, 9:16

Убежище

  Poesía
799 0 13
Не ме чакай -
няма да се върна!
Ще пия тук, с момчетата, до рано,
ще пия силно, докато престана
да виждам тъжния ти поглед в огледалото.
Защо ли да ме чакаш -
аз съм мъртъв.
И всичко съм ти казал
и го знаеш.
Защо ли да ме чакаш
сред заетите,
от скучни делници
пияници съм аз.
И ето,
виж,
развиделява се...
И ето виж,
залитам в безизходица.
Защо ли да ме чакаш -
сред пороища...
Във калната квартира се прибирам...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно, Ясене!
  • Хенри,браво!
  • Сега е рано..Ето че се врьщаш..
    Прости ми,че невидима..присьствах.
    Прости ми,че ме има..и..
    от чашата отпивам..понякога.
    Все оная сьщата..бездьнната.
    Остава в нея винаги и нещичко за мене..
    Прости ми,че го взимам..
    Че те прегрьщам..нещо като,
    огледално врьщане..Щедра..
    наша.. сьщност..Наздраве!..

    Поздрави!Изключителен стих!
  • Хубав стих!Поздрав,Оливър!
  • Прекрасен стих, Хенри!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...