Убежище
няма да се върна!
Ще пия тук, с момчетата, до рано,
ще пия силно, докато престана
да виждам тъжния ти поглед в огледалото.
Защо ли да ме чакаш -
аз съм мъртъв.
И всичко съм ти казал
и го знаеш.
Защо ли да ме чакаш
сред заетите,
от скучни делници
пияници съм аз.
И ето,
виж,
развиделява се...
И ето виж,
залитам в безизходица.
Защо ли да ме чакаш -
сред пороища...
Във калната квартира се прибирам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени