20 nov 2021, 20:49  

Убежище

762 5 12

УБЕЖИЩЕ

 

Не идвай в мойте сънища, недей.

Така не се нахлува във обител.

И здрачът от душата ми кълве.

Дано си струва да си победител.

 

Потриса ме от лугавата кал.

В студените ѝ пазви ли потънах?

Ранени птици – устните кървят.

Не вярвам някога да се разсъмне.

 

Ти може и да постоиш отвън.

Дали ще се събудя – то е друго.

Отдавна е превзет от кисел трън

покоят, скрит в подмолите на юга.

 

В гнездата, опустели есенес,

напролет се завръщат птичи песни.

Което вчера беше, не е днес.

И чуждата тъга изглежда лесна.

 

Тръгни си бързо, аз отдавна спя.

Синчец и мак сред зрееща пшеница

рисувам върху голите поля.

Дали защото още те обичам?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...