4 oct 2006, 12:07

убиецът

  Poesía
745 0 2
той избяга от
среднощното клане.
вече беше свободен
дъх стоманено леден
в неговия врат се втриваше.
в тъмнината неговите
стъпки отмираха
в греховен ритъм
.Капки родна кръв
по върховете на
обувките му проблясваше.
искаше един час
един час за мечта
мечта за един час
искаше да почине
от хорските брътвежи.
сега сам,само с хаосът
в неговият ум беше.
хаосът в мозъкът му
пулсираше
искаше да излезе на вън
на свобода
да броди да убива
да копнееше
за безбройните си
бъдещи жертви.
змииското тяло се въртеше ,да
приготвяше се
за собственото си жертвоприношение,
музика ,ритъм......шепот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...