Oct 4, 2006, 12:07 PM

убиецът

  Poetry
739 0 2
той избяга от
среднощното клане.
вече беше свободен
дъх стоманено леден
в неговия врат се втриваше.
в тъмнината неговите
стъпки отмираха
в греховен ритъм
.Капки родна кръв
по върховете на
обувките му проблясваше.
искаше един час
един час за мечта
мечта за един час
искаше да почине
от хорските брътвежи.
сега сам,само с хаосът
в неговият ум беше.
хаосът в мозъкът му
пулсираше
искаше да излезе на вън
на свобода
да броди да убива
да копнееше
за безбройните си
бъдещи жертви.
змииското тяло се въртеше ,да
приготвяше се
за собственото си жертвоприношение,
музика ,ритъм......шепот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тарададам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...