henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
24 jun 2006, 18:43

Убийците във нас 

  Poesía
581 0 7
Нас времето не ни лекува.
Не можем нищо да забравим.
Студеното желязо е в кръвта ни,
Убийството е нашата зависимост.
И днес убийците във нас
Едва се сдържат,
Трудно преглъщат,
Потят се,
захапали болката.
Искат да излязат с боен рев,
Да скъсат с болничните стаи,
Да се нахвърлят върху
Сивата тълпа,
стискащи ножове,
И да разкъсват,
И със крясък
Да прекъсват всеки дъх.
Така, като преди!
Не ни е страх,
Защото сме родени войни,
И колкото да искат Те смъртта ни,
Да заличат омръзата не могат.
Стоим сега,
Във тъмните тунели,
Под всички врагове,
Под тях.
Не можем нищо да забравим.
Готови сме,
едва се сдържаме.
Наблизо сме,
Сред всички ви...
И слушайте!
Когато чуете
тръбата и камбаните забият,
ще бягате,
ще блъскате телата си
по коридорите,
и ще се молите,
но няма да ви чуем.
Защото ние сме тези,
Които времето не може да лекува,
С желязна кръв
И без сърца.
Убийците във нас потръпват.
Скоро...

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??