Убийците във нас
Нас времето не ни лекува.
Не можем нищо да забравим.
Студеното желязо е в кръвта ни,
Убийството е нашата зависимост.
И днес убийците във нас
Едва се сдържат,
Трудно преглъщат,
Потят се,
захапали болката.
Искат да излязат с боен рев,
Да скъсат с болничните стаи,
Да се нахвърлят върху
Сивата тълпа,
стискащи ножове,
И да разкъсват,
И със крясък
Да прекъсват всеки дъх.
Така, като преди!
Не ни е страх,
Защото сме родени войни,
И колкото да искат Те смъртта ни,
Да заличат омръзата не могат.
Стоим сега,
Във тъмните тунели,
Под всички врагове,
Под тях.
Не можем нищо да забравим.
Готови сме,
едва се сдържаме.
Наблизо сме,
Сред всички ви...
И слушайте!
Когато чуете
тръбата и камбаните забият,
ще бягате,
ще блъскате телата си
по коридорите,
и ще се молите,
но няма да ви чуем.
Защото ние сме тези,
Които времето не може да лекува,
С желязна кръв
И без сърца.
Убийците във нас потръпват.
Скоро...
Не можем нищо да забравим.
Студеното желязо е в кръвта ни,
Убийството е нашата зависимост.
И днес убийците във нас
Едва се сдържат,
Трудно преглъщат,
Потят се,
захапали болката.
Искат да излязат с боен рев,
Да скъсат с болничните стаи,
Да се нахвърлят върху
Сивата тълпа,
стискащи ножове,
И да разкъсват,
И със крясък
Да прекъсват всеки дъх.
Така, като преди!
Не ни е страх,
Защото сме родени войни,
И колкото да искат Те смъртта ни,
Да заличат омръзата не могат.
Стоим сега,
Във тъмните тунели,
Под всички врагове,
Под тях.
Не можем нищо да забравим.
Готови сме,
едва се сдържаме.
Наблизо сме,
Сред всички ви...
И слушайте!
Когато чуете
тръбата и камбаните забият,
ще бягате,
ще блъскате телата си
по коридорите,
и ще се молите,
но няма да ви чуем.
Защото ние сме тези,
Които времето не може да лекува,
С желязна кръв
И без сърца.
Убийците във нас потръпват.
Скоро...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
