21 nov 2010, 23:07

Убийството

  Poesía » Otra
2K 0 3

Ще дойде вечер и ще видя как

стъкълца блестят ми в краката...

Аз тъй и не се научих да се пазя,

нито да те отпращам нощем

- не съм заключвала вратата.

Но днес видях ги,

когато свещ запалих

и нозете си не нараних.

Зърнах лицето ти на светлина от восък,

но не се боя, че ще ме пронижеш

с отровен поглед или с глас

нежен като стих.

Ще дойде вечер,

към тебе тихо ще пристъпя

със сабя, скрита в одеяло,

и съня ти ще направя вечен...

А падението ми,

то ще бъде свято.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...