21 nov 2010, 23:07

Убийството

  Poesía » Otra
2K 0 3

Ще дойде вечер и ще видя как

стъкълца блестят ми в краката...

Аз тъй и не се научих да се пазя,

нито да те отпращам нощем

- не съм заключвала вратата.

Но днес видях ги,

когато свещ запалих

и нозете си не нараних.

Зърнах лицето ти на светлина от восък,

но не се боя, че ще ме пронижеш

с отровен поглед или с глас

нежен като стих.

Ще дойде вечер,

към тебе тихо ще пристъпя

със сабя, скрита в одеяло,

и съня ти ще направя вечен...

А падението ми,

то ще бъде свято.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...