21 nov 2010, 23:07

Убийството

  Poesía » Otra
2K 0 3

Ще дойде вечер и ще видя как

стъкълца блестят ми в краката...

Аз тъй и не се научих да се пазя,

нито да те отпращам нощем

- не съм заключвала вратата.

Но днес видях ги,

когато свещ запалих

и нозете си не нараних.

Зърнах лицето ти на светлина от восък,

но не се боя, че ще ме пронижеш

с отровен поглед или с глас

нежен като стих.

Ще дойде вечер,

към тебе тихо ще пристъпя

със сабя, скрита в одеяло,

и съня ти ще направя вечен...

А падението ми,

то ще бъде свято.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...