21 нояб. 2010 г., 23:07

Убийството

2K 0 3

Ще дойде вечер и ще видя как

стъкълца блестят ми в краката...

Аз тъй и не се научих да се пазя,

нито да те отпращам нощем

- не съм заключвала вратата.

Но днес видях ги,

когато свещ запалих

и нозете си не нараних.

Зърнах лицето ти на светлина от восък,

но не се боя, че ще ме пронижеш

с отровен поглед или с глас

нежен като стих.

Ще дойде вечер,

към тебе тихо ще пристъпя

със сабя, скрита в одеяло,

и съня ти ще направя вечен...

А падението ми,

то ще бъде свято.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...