Убийството
Ще дойде вечер и ще видя как
стъкълца блестят ми в краката...
Аз тъй и не се научих да се пазя,
нито да те отпращам нощем
- не съм заключвала вратата.
Но днес видях ги,
когато свещ запалих
и нозете си не нараних.
Зърнах лицето ти на светлина от восък,
но не се боя, че ще ме пронижеш
с отровен поглед или с глас
нежен като стих.
Ще дойде вечер,
към тебе тихо ще пристъпя
със сабя, скрита в одеяло,
и съня ти ще направя вечен...
А падението ми,
то ще бъде свято.
© Стеси All rights reserved.
