Внедрих си любовта в една,

      тя изобщо не ме разбра.

      Като някоя стрела - страстта,

      се заби в нея и чак мен ме заболя.

      Плаках дълго без да спра,

      раната не зарасна и болката не спря.

      Исках да я изкарам аз от нея,

      но не стана... В пъпна връв се е превърнала...

      Тя обаче като разбра,

      заби си острите зъби в плътта.

      Почна да смуче от кръвта,

      била е много жадна, изхаби ме, не остави нито капка...

      Най-накрая сърцето ми поиска,

      не го дадох и тя полудя.

      Почна да се удря, да се унищожава

      и аз я жалех като будала.

      Не исках пред очите ми да измира,

      предпочитах в гроба и аз с нея да се разложа...
      След тази случка аз разбрах, не бива

      да се живее с любовта...

      А любовта вечно тупти със сърцето в душата,

      затова винаги "умните" хора я убиват, докато е жива...