19 нояб. 2009 г., 22:58

Убивай любовта, докато е жива

1K 0 1

      Внедрих си любовта в една,

      тя изобщо не ме разбра.

      Като някоя стрела - страстта,

      се заби в нея и чак мен ме заболя.

      Плаках дълго без да спра,

      раната не зарасна и болката не спря.

      Исках да я изкарам аз от нея,

      но не стана... В пъпна връв се е превърнала...

      Тя обаче като разбра,

      заби си острите зъби в плътта.

      Почна да смуче от кръвта,

      била е много жадна, изхаби ме, не остави нито капка...

      Най-накрая сърцето ми поиска,

      не го дадох и тя полудя.

      Почна да се удря, да се унищожава

      и аз я жалех като будала.

      Не исках пред очите ми да измира,

      предпочитах в гроба и аз с нея да се разложа...
      След тази случка аз разбрах, не бива

      да се живее с любовта...

      А любовта вечно тупти със сърцето в душата,

      затова винаги "умните" хора я убиват, докато е жива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияние Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По принцип не си губа времето с компютърни игри!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...