9 dic 2007, 11:39

Уча се... да съм човек

  Poesía » Otra
1K 0 17
 

Уча се... да съм човек

 

 

Приседнах тук, на този кръстопът,

да си поема дъх от стари рани,

но как да забравя за тях отведнъж -

за болките сърцето ми раздрали.

 

 

И ето тук, на този кръстопът,

приседнала се вглеждам в безкрая,

и чудя се, за кой пореден път,

какво съдбата занапред вещае?

 

 

И ставам, и поемам пак по пътя.

Познат и непознат, понякога не лек,

трудно, бавно пак пристъпям

и уча се да бъда истински човек...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Erato Eratova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...