Erato (Erato Eratova) Erato (Erato Eratova)
1 137
9 dic 2007, 11:39

Уча се... да съм човек

  Poesía » Otra
1K 0 17
 

Уча се... да съм човек

 

 

Приседнах тук, на този кръстопът,

да си поема дъх от стари рани,

но как да забравя за тях отведнъж -

за болките сърцето ми раздрали.

 

 

И ето тук, на този кръстопът,

приседнала се вглеждам в безкрая,

и чудя се, за кой пореден път,

какво съдбата занапред вещае?

 

 

И ставам, и поемам пак по пътя.

Познат и непознат, понякога не лек,

трудно, бавно пак пристъпям

и уча се да бъда истински човек...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Erato Eratova Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0