Уча се... да съм човек
Уча се... да съм човек
Приседнах тук, на този кръстопът,
да си поема дъх от стари рани,
но как да забравя за тях отведнъж -
за болките сърцето ми раздрали.
И ето тук, на този кръстопът,
приседнала се вглеждам в безкрая,
и чудя се, за кой пореден път,
какво съдбата занапред вещае?
И ставам, и поемам пак по пътя.
Познат и непознат, понякога не лек,
трудно, бавно пак пристъпям
и уча се да бъда истински човек...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Erato Eratova Всички права запазени
Весели празници. Шестичка! :D 
