Уча се... да съм човек
Приседнах тук, на този кръстопът,
да си поема дъх от стари рани,
но как да забравя за тях отведнъж -
за болките сърцето ми раздрали.
И ето тук, на този кръстопът,
приседнала се вглеждам в безкрая,
и чудя се, за кой пореден път,
какво съдбата занапред вещае?
И ставам, и поемам пак по пътя.
Познат и непознат, понякога не лек,
трудно, бавно пак пристъпям
и уча се да бъда истински човек...
© Erato Eratova All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Весели празници. Шестичка! :D