Уча се... да съм човек
Приседнах тук, на този кръстопът,
да си поема дъх от стари рани,
но как да забравя за тях отведнъж -
за болките сърцето ми раздрали.
И ето тук, на този кръстопът,
приседнала се вглеждам в безкрая,
и чудя се, за кой пореден път,
какво съдбата занапред вещае?
И ставам, и поемам пак по пътя.
Познат и непознат, понякога не лек,
трудно, бавно пак пристъпям
и уча се да бъда истински човек...
© Erato Eratova All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Весели празници. Шестичка! :D