8 sept 2017, 21:59

Участ такава

  Poesía » Otra
367 0 0

Като зърно ще покълна

и земята ще прегърна.

Като утро ще се будя

на полето да се трудя.

Ще изгрявам във зората

и ще пия от росата.

Звезден лик ще придобия

и небето ще пробия.

Гост ще бъда на звездите

с пръст във джоба от браздите.

В къщата ми на луната

ще поканя и жената

да ми бъде тя другарче

с пухче бяло от глухарче.

Мойта възраст натежава -

тази УЧАСТ заслужава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...