Sep 8, 2017, 9:59 PM

Участ такава

  Poetry » Other
368 0 0

Като зърно ще покълна

и земята ще прегърна.

Като утро ще се будя

на полето да се трудя.

Ще изгрявам във зората

и ще пия от росата.

Звезден лик ще придобия

и небето ще пробия.

Гост ще бъда на звездите

с пръст във джоба от браздите.

В къщата ми на луната

ще поканя и жената

да ми бъде тя другарче

с пухче бяло от глухарче.

Мойта възраст натежава -

тази УЧАСТ заслужава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...