Sep 8, 2017, 9:59 PM

Участ такава

  Poetry » Other
365 0 0

Като зърно ще покълна

и земята ще прегърна.

Като утро ще се будя

на полето да се трудя.

Ще изгрявам във зората

и ще пия от росата.

Звезден лик ще придобия

и небето ще пробия.

Гост ще бъда на звездите

с пръст във джоба от браздите.

В къщата ми на луната

ще поканя и жената

да ми бъде тя другарче

с пухче бяло от глухарче.

Мойта възраст натежава -

тази УЧАСТ заслужава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...