8.09.2017 г., 21:59

Участ такава

364 0 0

Като зърно ще покълна

и земята ще прегърна.

Като утро ще се будя

на полето да се трудя.

Ще изгрявам във зората

и ще пия от росата.

Звезден лик ще придобия

и небето ще пробия.

Гост ще бъда на звездите

с пръст във джоба от браздите.

В къщата ми на луната

ще поканя и жената

да ми бъде тя другарче

с пухче бяло от глухарче.

Мойта възраст натежава -

тази УЧАСТ заслужава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...