11 ago 2022, 12:53  

Училище - съдба и храм

  Poesía
473 2 4

И пак септември чука на вратата,

и пак е първият учебен ден.

Белязана с любов и трепет дата,

с очи горящи, с поглед устремен.

 

Усмивки, радост, трепет и вълнение,

изпълнили училищния двор.

В мечтите порив, сълзи, вдъхновение,

от устремен към знание простор.

 

Венци и музика, и ритуал,

предаван през годините с любов.

Звънец окичен, с меден глас запял

за хоризонт жадуван, чакан, нов.

 

Протегната ръка, усмивка, свян

и първи стъпки към заветен  храм.

Един нестихващ, мил, жадуван блян

и устремен към знанието плам...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...