11 ago 2022, 12:53  

Училище - съдба и храм

  Poesía
474 2 4

И пак септември чука на вратата,

и пак е първият учебен ден.

Белязана с любов и трепет дата,

с очи горящи, с поглед устремен.

 

Усмивки, радост, трепет и вълнение,

изпълнили училищния двор.

В мечтите порив, сълзи, вдъхновение,

от устремен към знание простор.

 

Венци и музика, и ритуал,

предаван през годините с любов.

Звънец окичен, с меден глас запял

за хоризонт жадуван, чакан, нов.

 

Протегната ръка, усмивка, свян

и първи стъпки към заветен  храм.

Един нестихващ, мил, жадуван блян

и устремен към знанието плам...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...