11 ago 2022, 12:53  

Училище - съдба и храм

  Poesía
470 2 4

И пак септември чука на вратата,

и пак е първият учебен ден.

Белязана с любов и трепет дата,

с очи горящи, с поглед устремен.

 

Усмивки, радост, трепет и вълнение,

изпълнили училищния двор.

В мечтите порив, сълзи, вдъхновение,

от устремен към знание простор.

 

Венци и музика, и ритуал,

предаван през годините с любов.

Звънец окичен, с меден глас запял

за хоризонт жадуван, чакан, нов.

 

Протегната ръка, усмивка, свян

и първи стъпки към заветен  храм.

Един нестихващ, мил, жадуван блян

и устремен към знанието плам...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...