Aug 11, 2022, 12:53 PM  

Училище - съдба и храм

  Poetry
481 2 4

И пак септември чука на вратата,

и пак е първият учебен ден.

Белязана с любов и трепет дата,

с очи горящи, с поглед устремен.

 

Усмивки, радост, трепет и вълнение,

изпълнили училищния двор.

В мечтите порив, сълзи, вдъхновение,

от устремен към знание простор.

 

Венци и музика, и ритуал,

предаван през годините с любов.

Звънец окичен, с меден глас запял

за хоризонт жадуван, чакан, нов.

 

Протегната ръка, усмивка, свян

и първи стъпки към заветен  храм.

Един нестихващ, мил, жадуван блян

и устремен към знанието плам...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...