11 авг. 2022 г., 12:53  

Училище - съдба и храм

469 2 4

И пак септември чука на вратата,

и пак е първият учебен ден.

Белязана с любов и трепет дата,

с очи горящи, с поглед устремен.

 

Усмивки, радост, трепет и вълнение,

изпълнили училищния двор.

В мечтите порив, сълзи, вдъхновение,

от устремен към знание простор.

 

Венци и музика, и ритуал,

предаван през годините с любов.

Звънец окичен, с меден глас запял

за хоризонт жадуван, чакан, нов.

 

Протегната ръка, усмивка, свян

и първи стъпки към заветен  храм.

Един нестихващ, мил, жадуван блян

и устремен към знанието плам...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...