16 sept 2016, 15:21

Училищна приказка

  Poesía » Civil
1.4K 2 6

Така е, принцесо, смълчават се розите,
намразят ли острите си бодли-
с райския газ всичко е пепел, но розово
в тази приказка от тях не боли…
И … не сънувай. Няма приказка в блатото.
Жабокът не е луд да излезе от там.
Всички жаби са му принцеси. През лятото
голотата съвсем се разголва, без срам.
Целуват си крастата и са на чисто.
Само че не се засища глада.
Камъшът е кота. Високо в ниското.
Там от приказност няма следа.

Не сънувай, принцесо…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъки Todos los derechos reservados

В днешно време, нашите децата са герои в приказка, за която никой не говори. Държавата мълчи, защото така й е удобно. Обществото мълчи, защото не е негова работа. Родителите мълчат, къде от безхаберие, къде от срам... Ах, да! Телевизията запълва ефирно време с новини за необяснима агресия в училищата.

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав за позицията!
    Споделям я!
  • Споделям, Живе! Знам за какво говориш... Дано се променят нещата и децата ни отново да сънуват...просто да сънуват...
  • Благодаря за прочита и споделените мнения, Кети, Мария, Мариана!
    Мария, прекрасно си го казала:
    "Но съвестта ми замахва камшично,
    мислите ме болят. "
    И мен така... за едно изгубено поколение!
    Сърдечни благодарности за отклика!
  • Приказки - само за приспиване! Такава е жестоката действителност около нас.
  • "Цеуват си крастата и са на чисто"
    ах, колко много от нас.
    Аз за това и не вярвам на приказки,
    даже летящи с Пегас.
    Страшноно дъно връх е комичен,
    просто - обърнат свят!
    Но съвестта ми замахва камшично,
    мислите ме болят.
    Вклиних се в твоите стихове, дано го приемеш за творчески тандем!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...