16 sept 2016, 15:21

Училищна приказка

  Poesía » Civil
1.4K 2 6

Така е, принцесо, смълчават се розите,
намразят ли острите си бодли-
с райския газ всичко е пепел, но розово
в тази приказка от тях не боли…
И … не сънувай. Няма приказка в блатото.
Жабокът не е луд да излезе от там.
Всички жаби са му принцеси. През лятото
голотата съвсем се разголва, без срам.
Целуват си крастата и са на чисто.
Само че не се засища глада.
Камъшът е кота. Високо в ниското.
Там от приказност няма следа.

Не сънувай, принцесо…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъки Todos los derechos reservados

В днешно време, нашите децата са герои в приказка, за която никой не говори. Държавата мълчи, защото така й е удобно. Обществото мълчи, защото не е негова работа. Родителите мълчат, къде от безхаберие, къде от срам... Ах, да! Телевизията запълва ефирно време с новини за необяснима агресия в училищата.

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав за позицията!
    Споделям я!
  • Споделям, Живе! Знам за какво говориш... Дано се променят нещата и децата ни отново да сънуват...просто да сънуват...
  • Благодаря за прочита и споделените мнения, Кети, Мария, Мариана!
    Мария, прекрасно си го казала:
    "Но съвестта ми замахва камшично,
    мислите ме болят. "
    И мен така... за едно изгубено поколение!
    Сърдечни благодарности за отклика!
  • Приказки - само за приспиване! Такава е жестоката действителност около нас.
  • "Цеуват си крастата и са на чисто"
    ах, колко много от нас.
    Аз за това и не вярвам на приказки,
    даже летящи с Пегас.
    Страшноно дъно връх е комичен,
    просто - обърнат свят!
    Но съвестта ми замахва камшично,
    мислите ме болят.
    Вклиних се в твоите стихове, дано го приемеш за творчески тандем!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...