16.09.2016 г., 15:21

Училищна приказка

1.4K 2 6

Така е, принцесо, смълчават се розите,
намразят ли острите си бодли-
с райския газ всичко е пепел, но розово
в тази приказка от тях не боли…
И … не сънувай. Няма приказка в блатото.
Жабокът не е луд да излезе от там.
Всички жаби са му принцеси. През лятото
голотата съвсем се разголва, без срам.
Целуват си крастата и са на чисто.
Само че не се засища глада.
Камъшът е кота. Високо в ниското.
Там от приказност няма следа.

Не сънувай, принцесо…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъки Всички права запазени

В днешно време, нашите децата са герои в приказка, за която никой не говори. Държавата мълчи, защото така й е удобно. Обществото мълчи, защото не е негова работа. Родителите мълчат, къде от безхаберие, къде от срам... Ах, да! Телевизията запълва ефирно време с новини за необяснима агресия в училищата.

Коментари

Коментари

  • Поздрав за позицията!
    Споделям я!
  • Споделям, Живе! Знам за какво говориш... Дано се променят нещата и децата ни отново да сънуват...просто да сънуват...
  • Благодаря за прочита и споделените мнения, Кети, Мария, Мариана!
    Мария, прекрасно си го казала:
    "Но съвестта ми замахва камшично,
    мислите ме болят. "
    И мен така... за едно изгубено поколение!
    Сърдечни благодарности за отклика!
  • Приказки - само за приспиване! Такава е жестоката действителност около нас.
  • "Цеуват си крастата и са на чисто"
    ах, колко много от нас.
    Аз за това и не вярвам на приказки,
    даже летящи с Пегас.
    Страшноно дъно връх е комичен,
    просто - обърнат свят!
    Но съвестта ми замахва камшично,
    мислите ме болят.
    Вклиних се в твоите стихове, дано го приемеш за творчески тандем!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...