1 jun 2016, 20:50

Училищният двор 

  Poesía » Otra
516 0 7

Бъдещето устроило е среща

сред викове, закачки, смях,

в юнска утрин, светла и гореща,

пленен от младостта се спрях.

 

Пълен е училищният двор,

още са деца, различни и щастливи,

какво е слава, безличие, позор

те не знаят, илюзиите в тях са живи.

 

Мъничко невинност взех,

шепа искрен смях, закачка

и нататък по пътя си поех,

сменил умора с млада крачка.

 

Сега е топло, щедро лято,

далеч са слава, безличие, позор,

на това шумно и безгрижно ято

обречен в синьо е целият  простор.

 

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Взех си аз шепичка невинност и искрен детски смях. .. благодаря ти, Запрян...
  • Благодаря!
    Сеси , Елица
  • Така е, Зап – целият простор в синьо е за младите.
    А възрастните изпадат в размисли и преосмислят живота си...
    Хубава тема и добре разработена.
  • Да! Все още са далеч както от лудостта, така и от безразличието! Много хубаво стихотворение!
  • Така е, децата могат да отнемат умората ни.
    Поздрави!
  • Благодаря,Таня!
  • Зап, радвам се да те видя отново!
Propuestas
: ??:??