Училищният двор
Бъдещето устроило е среща
сред викове, закачки, смях,
в юнска утрин, светла и гореща,
пленен от младостта се спрях.
Пълен е училищният двор,
още са деца, различни и щастливи,
какво е слава, безличие, позор
те не знаят, илюзиите в тях са живи.
Мъничко невинност взех,
шепа искрен смях, закачка
и нататък по пътя си поех,
сменил умора с млада крачка.
Сега е топло, щедро лято,
далеч са слава, безличие, позор,
на това шумно и безгрижно ято
обречен в синьо е целият простор.
© Запрян Колев All rights reserved.
