7 feb 2008, 11:31

Училищно

  Poesía
790 0 4
Раздразнение, умора,
болка-неволя.
Пускам на воля
болката в двора.
Въображение. Убито
в джоба на топка,
стене все свито...
Слънце - златисто, дебело, лъчисто
виси на небето в корито мастило.
През сито от облаци
пада кат жито, щастието мое -
самотно и бито.
Дим на кълбета се стели в дерета,
някъде горе минава комета,
 раздира простора, стаен над затвора...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Серафим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Динамично!Напомня ми за Вапцаров.Но тъпо е да се сравнява стила на един автор с този на друг.Поздравявам те за написаното!
  • точно... и друг го е забелязал...
    звучиш ретро...по интонация на Яворов.
    с обич, Серафим и пиши...Пловдив е град на поети...
    носим си го в душите този красив град.Тук всичко е поезия.
  • "Пускам на воля
    болката в двора.
    Въображение. Убито
    в джоба на топка,
    стене все свито..."

    Хубава идея!
  • Хареса ми стиха и въобще погледът ти върху нещата. Боравиш с интонацията на Яворов...Чакам следващо изригване на таланта ти...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...