Вангел (Серафим)
69 50
7.02.2008 г., 11:31 ч.

Училищно 

  Поезия
597 0 4
Раздразнение, умора,
болка-неволя.
Пускам на воля
болката в двора.
Въображение. Убито
в джоба на топка,
стене все свито...
Слънце - златисто, дебело, лъчисто
виси на небето в корито мастило.
През сито от облаци
пада кат жито, щастието мое -
самотно и бито.
Дим на кълбета се стели в дерета,
някъде горе минава комета,
 раздира простора, стаен над затвора...

© Серафим Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Динамично!Напомня ми за Вапцаров.Но тъпо е да се сравнява стила на един автор с този на друг.Поздравявам те за написаното!
  • точно... и друг го е забелязал...
    звучиш ретро...по интонация на Яворов.
    с обич, Серафим и пиши...Пловдив е град на поети...
    носим си го в душите този красив град.Тук всичко е поезия.
  • "Пускам на воля
    болката в двора.
    Въображение. Убито
    в джоба на топка,
    стене все свито..."

    Хубава идея!
  • Хареса ми стиха и въобще погледът ти върху нещата. Боравиш с интонацията на Яворов...Чакам следващо изригване на таланта ти...
Предложения
: ??:??