7 февр. 2008 г., 11:31

Училищно

Поэзия

789 0 4

Раздразнение, умора,
болка-неволя.
Пускам на воля
болката в двора.
Въображение. Убито
в джоба на топка,
стене все свито...
Слънце - златисто, дебело, лъчисто
виси на небето в корито мастило.
През сито от облаци
пада кат жито, щастието мое -
самотно и бито.
Дим на кълбета се стели в дерета,
някъде горе минава комета,
раздира простора, стаен над затвора...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Litta (Деница Георгиев)

Динамично!Напомня ми за Вапцаров.Но тъпо е да се сравнява стила на един автор с този на друг.Поздравявам те за написаното!

2008-02-17T23:47:21+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

точно... и друг го е забелязал...
звучиш ретро...по интонация на Яворов.
с обич, Серафим и пиши...Пловдив е град на поети...
носим си го в душите този красив град.Тук всичко е поезия.

2008-02-11T23:32:53+02:00
Anita765 (Ани Монева)

"Пускам на воля
болката в двора.
Въображение. Убито
в джоба на топка,
стене все свито..."

Хубава идея!

2008-02-08T15:59:29+02:00
ria (Гергана Иванова)

Хареса ми стиха и въобще погледът ти върху нещата. Боравиш с интонацията на Яворов...Чакам следващо изригване на таланта ти...

2008-02-07T22:17:52+02:00