14 ago 2021, 11:27

Учителко добра

  Poesía
1.9K 4 28

В началото не те познавах,

дори се мъничко смутих,

когато на чина от ляво

седна със червен молив.

 

Грешките ми ти поправи

и с монотонният си глас,

прошепна ми в ухото, Славе,

внимавай по-вече във час!

 

Това, което днес научиш,

ще ти помогне да разбереш,

че по-добре е да се трудиш

и щастлив да порастеш...

 

Учителка си ти любима,

попивам думите ти днес,

в сърцето нося те щастлива

и с нестихващ интерес.

 

Прозорец към света отвори,

през него гледам във захлас,

сърцето ми със теб говори

и учениците от първи клас!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

6 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...