25 mar 2014, 22:24

Учителят

  Poesía
542 0 0

УЧИТЕЛЯТ

 

Ограбена душата ме събужда.

С  вятъра смълчава се. Отсъжда.

От този свят заминаха мнозина.

За тях и  Слънцето - заспа.

 

Мислите ми с Времето пътуват.

В незабрава са спомени любовни.

Строг е Съдията на сърцето.

Учителят изпраща ни надежда...

 

Във бурята духът ми се калява.

Пак търси изгледи за свобода.

От Вечността пристига - кръговрата

и хвърля ни житейските води.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крисимира Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...