25 мар. 2014 г., 22:24

Учителят

541 0 0

УЧИТЕЛЯТ

 

Ограбена душата ме събужда.

С  вятъра смълчава се. Отсъжда.

От този свят заминаха мнозина.

За тях и  Слънцето - заспа.

 

Мислите ми с Времето пътуват.

В незабрава са спомени любовни.

Строг е Съдията на сърцето.

Учителят изпраща ни надежда...

 

Във бурята духът ми се калява.

Пак търси изгледи за свобода.

От Вечността пристига - кръговрата

и хвърля ни житейските води.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Крисимира Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...