25.03.2014 г., 22:24

Учителят

531 0 0

УЧИТЕЛЯТ

 

Ограбена душата ме събужда.

С  вятъра смълчава се. Отсъжда.

От този свят заминаха мнозина.

За тях и  Слънцето - заспа.

 

Мислите ми с Времето пътуват.

В незабрава са спомени любовни.

Строг е Съдията на сърцето.

Учителят изпраща ни надежда...

 

Във бурята духът ми се калява.

Пак търси изгледи за свобода.

От Вечността пристига - кръговрата

и хвърля ни житейските води.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...