18 jul 2021, 3:09

Удавена 

  Poesía » Otra
231 0 0

моите сестри русалки

дърпат ме под повърхността

опитват се нещо да ми покажат,

но не мога да го разбера.

 

На дъното лежи жена --

без дъх и без тъга.

не диша и не страда тя

аз ли съм тази изгубена душа?!

 

Не помня кога и как случи се това

но без дъх на дъното завинаги останах

след мъчителна вътрешна борба..

 

не ме жали - в покой съм

най-после на свобода --

с моите посестрими русалки

плуваме блажено във вечността.

© Luluea Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??