моите сестри русалки
дърпат ме под повърхността
опитват се нещо да ми покажат,
но не мога да го разбера.
На дъното лежи жена --
без дъх и без тъга.
не диша и не страда тя
аз ли съм тази изгубена душа?!
Не помня кога и как случи се това
но без дъх на дъното завинаги останах
след мъчителна вътрешна борба..
не ме жали - в покой съм
най-после на свобода --
с моите посестрими русалки
плуваме блажено във вечността.
© Luluea All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
