15 nov 2012, 23:18

Удавница в сънища

1.8K 0 11

 

 

Аз знам, че морето ме чака

в спокойните сини вълни,

в които сънят ми е плакал

за някого в ранни зори.

 

Безброй песъчинки обира

морето от пустия бряг.

А аз постепенно разбирам,

че чужда съм в моя си свят.

 

Щом има любов, а я няма.

И има море, а брегът

е остров измамен за двама - 

отново потъвам в съня.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Сънят плаче." Много хубаво...
    Погледни го отстрани и забрави - бих пошепнал на Удавницата.
  • "Щом има любов, а я няма.
    И има море, а брегът
    е остров измамен за двама..."
    Само това да е - е поезия!
  • Минах.И много харесах!
  • Браво,Силвия!Не потъвай,хвани се за стиха на Радко!
  • Свят от любов да пристигне
    в съня ти и острова тих,
    дверите светли да вдигне
    за обич и шепотен стих!...

    Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....