Аз знам, че морето ме чака
в спокойните сини вълни,
в които сънят ми е плакал
за някого в ранни зори.
Безброй песъчинки обира
морето от пустия бряг.
А аз постепенно разбирам,
че чужда съм в моя си свят.
Щом има любов, а я няма.
И има море, а брегът
е остров измамен за двама -
отново потъвам в съня.
© Силвия Маринова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
