Аз знам, че морето ме чака
в спокойните сини вълни,
в които сънят ми е плакал
за някого в ранни зори.
Безброй песъчинки обира
морето от пустия бряг.
А аз постепенно разбирам,
че чужда съм в моя си свят.
Щом има любов, а я няма.
И има море, а брегът
е остров измамен за двама -
отново потъвам в съня.
© Силвия Маринова All rights reserved.
Погледни го отстрани и забрави - бих пошепнал на Удавницата.