Nov 15, 2012, 11:18 PM

Удавница в сънища

  Poetry » Love
1.8K 0 11

 

 

Аз знам, че морето ме чака

в спокойните сини вълни,

в които сънят ми е плакал

за някого в ранни зори.

 

Безброй песъчинки обира

морето от пустия бряг.

А аз постепенно разбирам,

че чужда съм в моя си свят.

 

Щом има любов, а я няма.

И има море, а брегът

е остров измамен за двама - 

отново потъвам в съня.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Сънят плаче." Много хубаво...
    Погледни го отстрани и забрави - бих пошепнал на Удавницата.
  • "Щом има любов, а я няма.
    И има море, а брегът
    е остров измамен за двама..."
    Само това да е - е поезия!
  • Минах.И много харесах!
  • Браво,Силвия!Не потъвай,хвани се за стиха на Радко!
  • Свят от любов да пристигне
    в съня ти и острова тих,
    дверите светли да вдигне
    за обич и шепотен стих!...

    Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...