15.11.2012 г., 23:18

Удавница в сънища

1.8K 0 11

 

 

Аз знам, че морето ме чака

в спокойните сини вълни,

в които сънят ми е плакал

за някого в ранни зори.

 

Безброй песъчинки обира

морето от пустия бряг.

А аз постепенно разбирам,

че чужда съм в моя си свят.

 

Щом има любов, а я няма.

И има море, а брегът

е остров измамен за двама - 

отново потъвам в съня.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Сънят плаче." Много хубаво...
    Погледни го отстрани и забрави - бих пошепнал на Удавницата.
  • "Щом има любов, а я няма.
    И има море, а брегът
    е остров измамен за двама..."
    Само това да е - е поезия!
  • Минах.И много харесах!
  • Браво,Силвия!Не потъвай,хвани се за стиха на Радко!
  • Свят от любов да пристигне
    в съня ти и острова тих,
    дверите светли да вдигне
    за обич и шепотен стих!...

    Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...