15.11.2012 г., 23:18

Удавница в сънища

1.8K 0 11

 

 

Аз знам, че морето ме чака

в спокойните сини вълни,

в които сънят ми е плакал

за някого в ранни зори.

 

Безброй песъчинки обира

морето от пустия бряг.

А аз постепенно разбирам,

че чужда съм в моя си свят.

 

Щом има любов, а я няма.

И има море, а брегът

е остров измамен за двама - 

отново потъвам в съня.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Сънят плаче." Много хубаво...
    Погледни го отстрани и забрави - бих пошепнал на Удавницата.
  • "Щом има любов, а я няма.
    И има море, а брегът
    е остров измамен за двама..."
    Само това да е - е поезия!
  • Минах.И много харесах!
  • Браво,Силвия!Не потъвай,хвани се за стиха на Радко!
  • Свят от любов да пристигне
    в съня ти и острова тих,
    дверите светли да вдигне
    за обич и шепотен стих!...

    Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...